Проф. Милена Георгиева: Скоро дълголетието ще може да бъде прогнозирано

Проф. Георгиева, на прага ли сме на ера, в която ще можем да контролираме и да забавяме стареенето, или вече го прекрачваме?

Да, много добре го казахте. Мисля, че вече го прекрачваме, защото тази революция, както я наричаме в сферата на дълголетието, започна може би преди декада, преди 10 години, с натрупването на данните в биологията на стареенето, които ни показаха, че вече познаваме много интимно процеса, познаваме всички молекулни характеристики на биологичното остаряване и можем да го контролираме. Всъщност трябваше да се натрупат много данни, за да разберем кои са водещите молекулни механизми, които движат процеса на остаряване, който е доста еволюционно консервативен и засяга не само хората, засяга всички живи единици на планетата. Но познавайки тези задълбочени молекулни механизми, ние, разбира се, притежаваме инструментите да ги насочваме в една или друга посока, включително и да го забавяме и да го отлагаме във времето.

В този смисъл, има ли възможност вече да отключим дълголетието посредством бизнес и технологии?

Мисля, че посредством медицина, терапевтични интервенции, грижа за здравето, вече сме го отключили. Това показват всички статистики за продължителността на животd в последните 20, 30, 40, 50 години. Имаме наистина удължено дълголетие, имаме удължена продължителност на живота. А дали бизнесът има интерес? Напоследък все повече и повече, защото се оказва, че това е индустрия, казваме индустрия, защото това е технологична индустрия, която дава възможности за много големи печалби в тази сферата. И представете си това да можем да удължаваме здравословното остаряване, да елиминираме заболяванията, свързани с остаряването, каква добавена стойност и икономическа има за обществото. И всъщност тук са всички интереси на бизнеса, включително технологичен, фармацевтичен, хранително-вкусов. Въобще във всички сфери бизнесът има интерес към т. нар. революция на дълголетието, или лондживити, както казват на английски и ползват тази английска дума. Но ние си имаме прекрасната дума – дълголетие. Тоест, дълго време да бъдем здрави, здравословни, да бъдем щастливи, тоест да имаме отложено биологично остаряване.

Споменавайки големия пазар, който има в чужбина, можем ли да кажем къде се позиционира България, какви са нашите възможности и докъде сме стигнали всъщност – какви разработки имаме ние?

Ние имаме доста добри разработки. Даже лабораторията, в която се намираме, работи може би от 2010 година в сферата на биологията на остаряването. По-скоро се шегуваме с колегите, че трябва да казваме, че работим в сферата на не-остаряването, а не на биологичното остаряване, но, да, познаваме механизмите, владеем тези неща. Интересът е много голям от производители на хранителни добавки, от производители на различни антистареещи суплементи, от хора, които синтезират фито молекули и изолират фито молекули. Интересът към това ние да изследваме техния биологичен ефект върху удължаването на дълголетието на различни моделни системи, включително и човекът, е много голям. Но ако говорим в световен мащаб за големия бизнес в сферата на дълголетието, България може би малко изостава, предвид факта, че ние винаги се движим така - с една по-забавена скорост във всички иновации. Дълголетието е такава иновация, но смятам, че ще наваксаме, защото всъщност моето общуване с различни хора в сферата на бизнеса, в сферата на така наречените рискови капитали, хора, които се интересуват от това каква е екосистемата в България, показва един много голям интерес. Така че, очаквам в много скоро време, не бих казала дори 10 години, по-скоро няколко години в България наистина да има екосистема, бизнес екосистема, която да е насочена към фундаментите на така наречената революция - технологична, индустриална, научна и техническа в сферата на дълголетието.

Можем ли да кажем малко повече подробности за това в каква посока биха се развивали такива лайф тех решения и ние какво можем да предложим? Вие разработвате много любопитно приложение - докъде сте с него?

Да, това приложение наистина е много адекватно, предвид факта, че обединява няколко технологии в едно. Тоест със стартап екипа, в който съм кофаундър и съм главен научен директор, разбира се, и с помощта на моите колеги от лабораторията по молекулярна генетика, епигенетика и дълголетие, в която се намираме в момента, между другото съвсем така органично, се опитваме да създадем много сериозен екосистемен подход за проследяване на биологичното остаряване.  Но не само да го проследим, а в същото време да дадем информация на клиента за това към какво е предразположен като свързани с остаряването заболявания. А това са доста баналните пандемии в момента, които убиват всеки 7 от 10 човека, сърдечно-съдови заболявания, невродегенеративни, неврологични разстройства, онкологични заболявания. Това са свързани с остаряването заболявания, които винаги се асоциират с риск в по-голяма хронологична възраст. И това приложение, което създаваме, следи в реално време всеки един от нас - неговата физическа активност, модерирането на стреса, неговия начин на живот, начина, по който спи, качеството на съня и го съчетаваме с цялата информация, която имаме за този индивид като биохимия на кръвта, като биологични часовници, епигенетични часовници. Всъщност, даваме много добра предикция, оценка на неговата биологична или епигенетична възраст и даваме персонални и персонализирани протоколи за неостаряване. И защо казах екосистемен подход? Защото на пазара в момента, говорейки за тази индустрия на дълголетието, съществуват различни решения. Всеки един от нас може да си купи тест, да проследи своята биологична или епигенетична възраст и да знае, например, че е на хронологична възраст 40, която не се променя - ние сме родени в определена година, тази година сме на 40 години. Но биологичната възраст, всъщност, се измерва с тези биологични показатели, които са вътре в нашето тяло, и тя може, и в повечето случаи е различна от хронологичната. Така че има такива отделни решения. Всеки един от нас може да си проследи биологичната възраст и да публикува някъде в социалните мрежи, че тя е далеч по-висока, отколкото неговата биологична. Но какво от това, казваме ние, след като човек не може да се ориентира в този океан от информация и е хубаво да има персонализирана превенция. И тук вече влизат другите решения, които са биохимичен скрининг, мониторинг на начина, по който живеем и се движим, спим. Това е екосистемният подход, който обединява доста решения на пазара в едно и създава персонализирана превенция не само на остаряването, но персонализирана превенция на здравето.

А има ли интерес, чисто инвеститорски, към такава разработка и също към развиването на такъв продукт за пазара?

Нашият пазар някак си не може да бъде разграничаван от световния пазар, тъй като ние сме част от цялостната екосистема, наречена венчър капитал, фондове, индустрия, бизнес в сферата на дълголетието. В България все още няма добре структуриран или изобщо структуриран фонд, който да се занимава само с такива технологии, тъй като ние развиваме предимно финтек, развиваме предимно изкуствен интелект, в което няма нищо лошо, напротив, но всъщност тези решения вече трябва да се прилагат и в съвременната биомедицина и биология на остаряването или неостаряването, или така нареченото здравословно дълголетие. И може би тук трябва повече комуникация, образование, защото това да прилагаш интервенции да не остаряваш, не означава естетични дерматологични процедури само, не означава антистареещи суплементи само, не означава всички тези решения, които са на пазара и свободно достъпни, а означава наистина познаване на молекулния процес на остаряването на всеки един от нас и неговото насочване в правилната посока именно със способите на науката и медицината в момента. Това ни липсва като кохезия между бизнес, пазар, интерес на клиента и науката, която стои отзад. Но мисля, че сме в правилната посока, все пак и с Вас говорим по тази тема, която не е за подценяване в никакъв случай. Интересът е голям. Дали има интерес към нашето решение? Много голям. Наскоро се върнахме от изключителна конференция в Сингапур на тема здравословно остаряване и антистареещи суплементи. Конференция, която беше проведена от най-големите специалисти в сферата на биологията на остаряването, проф. Синклер, Андреа Майер и много други - цялата кохорта от така наречените гурута в тази сфера, които и ние следим, и цитираме, и работим с тях. И всъщност там имахме и pitch състезание, представихме нашата идея и тя спечели първо място, което беше страхотно. Това е страхотна валидация, че пазарът има нужда от такива екосистемни подходи, които да обединяват различните решения в едно, за да дават правилна персонализирана превенция на здравето и на остаряването. Така че интерес имам, много голям, инвеститорски също. Въпрос е да се попаднe на инвеститори, които разбират от технологията и съответната област, защото само така може да се създаде много успешна колаборация между съответната компания, дали тя е стартъп или някакъв тип производство, и инвеститорите, които да насочват в правилната посока развитието на тази компания. Може би тук имаме луфт, който трябва с комуникация, взаимодействие, с образование да покрием по един или друг начин.

Интерес, казвате има, но той е отвън?

Доста голям интерес има отвън. Нашият интерес от вътрешна страна е, може би, също голям. Наред с това го има и страхът да не се пропусне нещо важно, нареченият FOMO синдром (б.а. Fear of Missing Out), който е много известен. Но някакси все още не са готови, защото не познават индустрията. Това е хел тех, уелнес индустрия, която е насочена към много сериозни научни и технологични разработки. Тук се изисква малко по-друг тип образованост, за да може да се приложат тези разработки в бизнеса. Тоест тази транслация, този превод на наука и технология в реални бизнес решения е малко усложнена в българската екосистема. Това виждам. Ние сме в много контакти с различни рисково-капитални фондове и дори така наречените ангел инвеститори. Но виждам, че има нужда от още комуникация, още образованост. И това се опитваме да покриваме с нашите участия в различни конференции. Комуникация на достиженията на тази наука - така работим.

Споменахте Сингапур и големия форум там. Да поговорим малко за данните, които може би след това излязоха в един доклад, а именно, че индустрията, за която говорим с Вас, изключително бързо се развива. Пазарният й дял за 2023-та е бил 27 милиарда долара и се предполага, че в следващите години трябва да достигне 44 милиарда. Колко голям пазар може да се получи?

Това е много хубав документ, защото може би той беше един от първите, който успя да раздели тези нестареещи бизнес решения от общата кохорта суплементи, витамини, минерали и така нататък, и естетични процедури и интервенции, които се правят. Тъй като досега всичко беше под показателя дълголетие, младост, нека да го наречем като ключова дума. За първи път се прави такава сегментация. Дори в този доклад колегите дават разпределение на това тези милиарди в кои точно индустрии са. И говорят за клетъчни интервенции, за интервенции, свързани с имунната система, за антиейджинг суплементи. Дори такава сегментация започват да правят на различните раздели в този бизнес. Пазар има и ще има, и той ще се увеличава, предвид факта, че се очаква именно до 2030-2040 година 1,5 милиарда от населението на планетата да бъде вече остаряло. Т.е. това са хора, които ще имат нужда от такива интервенции и грижи. Нещо повече, комуникирайки силата на биологията на остаряването и всички тези антистареещи интервенции, всъщност интересът на все по-млади кохорти се увеличава, защото за да отложим биологичното остаряване на по-късен етап от хронологичната възраст, ни трябва да започнем много по-рано. Трябва да започнем още със съответните персонални превенции на здравето от 20-30-40 години. Различните декади от живота на човек имат нужда от различни антиейджинг интервенции и затова, когато говоря за персонализирани интервенции, визираме това. Не само индивидуалните характеристики на всеки един, но и отделните характеристики на биологичното човешко тяло през отделните десетилетия от неговия живот, когато се случват различни събития, биохимични, молекулярно-биологични, имунологични, ендокринни и т.н. Всичко това трябва да бъде персонализирано. Това е първият доклад, който сегментира нестареещите интервенции и изобщо медицината на дълголетието, както вече колегите я формулират и дава едни много добри перспективи за това какво ще се случва. Въпросът е да транслираме правилно науката, за да имаме реални, правилни, точни, прецизни и много добре научно обосновани интервенции.

Ще Ви попитам за конкретика относно интервенциите, но наистина ли целта на тази медицина на младостта е да имаме население, което биологично може да е над 60 години, но иначе да бъде под тази граница, така че голяма част от заболяванията, които в един момент можем да развием, да не бъдат отключени?

Точно това е смисълът, защото в повечето случаи ни питат - добре, достигаме до 120, обаче, това е много голяма тежест на социалната, медицинската и всяка една друга система в нашето общество. Нашата цел е всъщност наистина в късните етапи от живота. Вие знаете, в България след 60 години повечето хора наистина страдат от хронични заболявания. Почти всеки вторият диагностициран поне с още едно хронично заболяване, т.е. имаме много ниско качество на здраве, особено в нашата географска ширина, за съжаление, при условие, че имаме всички условия да живеем и да бъдем много здрави.  Има неразбиране за начина на живот, който трябва да прилагаме. Така че това е смисълът - да се отложат тези, свързани с остаряването, заболявания. И всъщност, когато се стигне на една преклонна възраст, когато тялото вече наистина отмира и спира своите физиологични функции, причината да бъде висока хронологична и биологична възраст, а не да бъде свързана с някакво хронично заболяване. Защото повечето от възрастните хора, които умират в момента, умират от такива хронични заболявания, които са предотвратими. Съвременната наука биомедицина, съвременната наука на дълголетието, медицината на дълголетието казва, че това са заболявания, които могат да бъдат отлагани, дори и предотвратени и това са предотвратени смърти на едни 70 години. Днешните 70, казваме, са предишните 50 и обратно. Тоест трябва да имаме много добра перцепция за това какво таргетираме. Неслучайно в биологията на остаряването се изследват специфичните области в света, където има така наречените богати групи от столетници, така наречените сини зони. Там средната продължителност на живот е над 90 години и това са едни доста активни възрастни хора, които живеят много добре, здрави са и се чувстват много добре в периода от живота си, когато вече не са на работа и трябва да се радват на живота. Една такава зона е Япония и в един от докладите за това как се инвестира в нестареещите интервенции, защо това е синята зона, се оказва, че тези възрастни хора всъщност вдигат много високо процента на индустриите, свързани с детски играчки. 

Защо?

Защото се грижат за своите внуци и правнуци, и всъщност се инвестира в това, разбирате ли? Тези индустрии са свързани. Колкото по-здрави и щастливи са хората в по-преклонна хронологична възраст, те ще живеят по-добре, те ще пазаруват по-добре, те ще пътуват по-добре и това отваря много други ниши за много добри бизнеси с тези хора и много добро качество на живота. Това е основната цел.

Няма как да не Ви попитам, ако се върнем отново в България - всичко това звучи доста екзотично...

За съжаление за момента, да.

Тогава как българинът има път към това да се грижи за дълголетието си?

Българинът има толкова добре начертан път да се грижи за дълголетието си. Прекрасна географска ширина, прекрасна храна, прекрасен климат, прекрасна природа. 

Къде бъркаме?

Нещо объркахме в модерната трактовка на здравословен начин на живот, защото се увлякохме в модерни тенденции на прилагане на различни диети, на различни интервенции за разкрасяване и др. Без да осъзнаваме, че красотата и младостта идват отвътре. Човек трябва да си наложи да живее здравословно, да се движи, имаме цялата възможност за движение. В Сингапур, например, има висока влажност, високи температури и толкова физически активни хора във високите пикове на температурите, в следобедните часове, аз не бях виждала. Струпване на групи, водени от различни инструктори – свободно - просто отиваш и се пресъединяваш към някоя група. Тичат, обикалят, активни, щастливи. Хора, които изглеждат наистина здрави, млади и красиви. Не говоря за красотата като някакъв тип стигма, а говоря красотата като здраве. Това се виждаше. Ние загубихме това нещо. Ние имаме затлъстяване, много висок процент. Всяко трето дете е със затлъстяване. Разходете се в училищните дворове и вижте как се хранят децата. Вижте какъв висок процент имаме затлъстяване сред младото поколение. Това са много сериозно болни възрастни, с хронични заболявания след 10, 20, 30 години, което е много сериозен проблем. Така че, превенцията трябва да започне много отрано - още от семействата. Трябва да започне с връщането на старите здравословни препоръки. Как да се храним – и то с географски обусловената ни храна? Как да се храним сезонно? Толкова семпли и до известна степен банални препоръки, но те работят. И ако разгледате снимки от 50-60 години в България, ами много рядко на общи снимки, обществени, ще видите затлъстели хора. Между другото, наскоро бях на изложба и наблюдавах различни фотографии от различните етапи от живота на България. Много рядко може да се види човек, който е с наднормено тегло, а днес по улиците се движат и млади хора, като всеки втори-трети човек има някакъв проблем, който е свързан с нездравословно хранене. Тук объркахме нещата, впускайки се в модерния живот. Впуснахме се в живота с достъп до храна по всяко време, която е много калорична, но бедна на хранителна стойност. И индустриализацията доведе до тази пандемия, в която се намираме в момента. И ще ни трябват години, дано да са само години, за да прехвърлим към здравословно тегло, здравословно здраве, колкото и нонсенс да е това.

Въпрос на мотивация, на финансово състояние ли е също, защото тук ще ни апострофират с Вас, че това не е по силата на всеки?

Аз не знам някой от парковете в София да ни взима такса за разходка или тичане. Не съм видяла такова нещо. Не знам да имаме някакви рестрикции за това да се храним с плодове и зеленчуци и да разнообразяваме диетата си с всички цветове на дъгата. Още повече, че дори има и такива селскостопански райони в България, където има и местни производства и човек може да има достъп до много здравословна и качествена храна. Този уклон към това, че трябва да бъдем много богати, за да си позволяваме така наречените био и органични храни, е абсолютно неправилно преведена наука за храненето сред населението. Защото човек може да се храни много здравословно, без да инвестира толкова много средства в допълнителни суплементи. Още повече, че голяма част от тези суплементи и така наречените здравословни суплементи, за тях не е доказано все още, че работят на 100% по един или друг начин. Тоест, има различни подходи за прекаляване в тази сфера. Така че, ако човек иска да живее здравословно, трябва да модерира начина си на хранене, леко да намали калориите, да се опитва да се храни така, че да има достъп на плодове и зеленчуци в своята чиния сутрин, обед и вечер. И, разбира се, в никакъв случай да не попада в някакви сериозни уклони на това да прилага крайни диети, така наречените орторексични хранения, защото това е нещо, което не е съобразено чисто еволюционно с нашето тяло, тъй като ние, за да сме такива, каквито сме сме минали през сотици хиляди години еволюция, за да можем да метаболизираме определени храни, за да можем да изграждаме биологичното тяло, мускули, тъкани и т.н. Няма как сега с едни модерни тенденции да сменим такава еволюция. Никак не е скъпо между другото да се живее така здравословно. Аз помня и моите прародители и родители, които се хранеха с неща, които успяваха да произведат в своята градина. Те се хранеха много сезонно. Всъщност пролетта се хранеха с това, което е в градината. Разбирате, това е сезонно обусловено. Лятото съответно пак са същите неща. И се вижда цикличност в прилагането на диетите, защото зимата тялото иска малко повече мазнини, малко повече протеини, за да поддържа имунната система и да поддържа терморегулацията. И тази сезонност е толкова семпла за здравословния начин на живот, а физическата активност не е нещо, което трябва задължително да бъде с инструктори, фитнес треньори, за които да плащаш, да прилагаш. Ако човек има възможност, това е чудесно, защото колегите са много добри в това насочване, но навън е свободно. Защо да хванем, например, градския транспорт за две спирки, като можем да изходим това разстояние. А София е доста достъпна за такива неща, между другото.

Като стана въпрос именно за това какво сме изградили с вековета еволюция, кажете ни, ДНК или епигенетиката имат по-голяма тежест, когато искаме да отключим младостта и дълголетието си?

По принцип генетиката и епигенетиката не могат да бъдат разграничавани по никакъв начин, предвид факта, че гените функционират благодарение на тези епигенетични механизми, които са в резултат на взаимодействието на нашата генетика с околната среда. Тоест няма как да има такива механизми епигенетични за модулиране на изявата на гените, без да има подлежаща генетика и обратно. Аз казвам, че това са двете страни на една и съща монета. Даже ако трябва да бъдем малко по-метафорични, ако, например, ДНК е нашият хардуер, който е хардуерът на компютъра, всъщност софтуерните програми са тази епигенетика. Когато говорим за сложни процеси, какъвто е процесът на биологичното остаряване, научните данни сочат, че може би около 20-30% от гените в човешкия организъм са отговорни за това да бъдем дълголетници. Останалите проценти са на начина на живот, тоест останалите проценти са на епигенетичните модификации, които настъпват в нашето тяло. Затова и повечето от тестовете за биологична възраст се базират на такива маркери в нашата биохимия – кръв, слюнка в различните клетки на човешкото тяло, които показват променена епигенетика. Затова и часовниците за биологична възраст се наричат епигенетични часовници в повечето случаи. Така че в процеса на остаряване, сложния процес на остаряване, който обхваща различни клетки, тъкани и органи, факторите на околната среда, епигенетичните механизми са далеч по-определящи за това ни е да бъдем дълголетници или не. Само си представете, ако Вие сте наследник на фамилия на дълголетници и поставите тялото си в неблагоприятни условия. Независимо, че носите генетиката на дълголетниците, ако Вашето тяло, Вашата генетика е поставена в неблагоприятни условия – нездравословно хранене, липса на физическа активност, стрес, издевателство върху физиологичното Ви тяло по всякакви неправилни начини, е никога няма да бъдете дълголетник. Генетиката няма да се изяви, защото почвата, околната среда наоколо не е добре структурирана, не е благоприятна. И ако един човек носи някаква предиспозиция към някакво хронично заболяване или някакъв друг тип заболяване, ако той се грижи за себе си, превентира, храни се съгласно своята генетика и епигенетика, той има много по-големи шансове от Вас, като наследник на столетници, всъщност да бъде столетник. И ето това е най-голямата разлика на това как ще остаряваме в зависимост от нашата генетика и епигенетика.

Понеже със сигурност и занапред ще имаме море от информация по темата дори и у нас, хората, които се занимават с дълголетието, с тази сфера, казват, че когато изграждаш индустрия, трябва да образоваш аудитория...

Точно така.

Ние как можем да се ориентираме и ако може да обббщите - накъде сме тръгнали в тази посока? Какъв е ключът към това да започнем да прилагамe всичко това, което си казахме сега?

Вие го казахте - образованост. Това е наистина възможност на човека да се ориентира в целия този океан на различни интервенции, които са в момента, и по-скоро насоченост към учени и медици, които разбират в тази сфера. Това е лесно проверимо между другото, тъй като повечето от основните комуникатори на науката на дълголетието като професор Синклер, професор Андреа Майер, професор Тим Спектър, са много фундаментални и сериозни учени, които зад гърба си имат стотици публикации, презентации, чисто научни, фундаментално научни. Човек може да се ориентира по този начин. Не да се впуска стремглаво в някакви модерни тенденции в момента, които са комуникирани от различни хора в медийните пространства, а да се насочат към научно обоснованите интервенции, които наистина са солидно базирани, солидно доказани и за тях има наистина добри научни доказателства. Защото дори в Сингапур, на тази голяма конференция, всъщност един от дебатите беше антистареещите суплементи работят ли? Трябва ли генерално да се суплементираме с всичко, което е известно на пазара и се комуникира от различни хора, в повечето случаи не учени, за съжаление. Широката комуникация се извършва от хора, които не са специалисти в тази сфера, защото те вървят по гребена на модерността в момента. И въпросът беше трябва ли наистина да бъдат прилагани върху едно човешко тяло, за да забави остаряването си всички известни суплементи, които са на пазара, а те не са малко. И отговорът беше - в никакъв случай. Даже има необходимост от регламентиране на тези антиейджинг или антистареещи суплементи като лекарствени препарати, за да може да бъде внимателно прилагана всяка една от тези интервенции съгласно биологичното тяло на всеки един от нас. Така че има много въпросителни и много скрити пропадания в тази комуникация на науката, защото тя не се прави само и единствено от експерти в тази сфера. И при мен идват много хора, които ме питат: да пия ли това, да се суплементирам ли по този начин? И аз винаги казвам не, защото трябва да знаем вашето тяло от какво има нужда, в каква биологична възраст се намира, към какво сте предразположени като заболявания, до каква степен тази интервенция ще ви насочи в правилната посока или не. Това е много сериозен изследователски подход, който не всеки може да прилага. Трябва да има познание в тази сфера. Така че много сте права – образованост, образованост от хора, които разбират, които са експерти. А това днес може да се провери много лесно, когато човек провери научната биография на всеки един и всъщност разбере той има ли наистина доказателства да говори за това, за което говори и препоръчва горещо. Тъй като изречение от сорта на “аз се суплементирам с това, изглеждам по този начин, правете го и вие” не работят. Едно от посланията на тази конференция беше, че един антиейджинг или антистрес суплемент не работи по един и същи начин при всеки един индивид. Трябва да има наистина много добър скрининг и проверка на нуждите на това тяло, за да е ясно как да прилагаме тези суплементи.

Изкушавам се да Ви питам следното -  наука и бизнес в тази сфера изглеждат много по-свързани, отколкото сме си представили, разкажете ни всъщност това биохакинг ли е?

Да, това е много гореща моя тема. 

Спирането на остаряването, борбата за дълголетие и отключването на младостта биохакинг ли е? Ние в биохакинг ера ли сме?

Аз имам резерви към думата биохакинг, когато говорим за интервенции, свързани за превенция на болести, за дълголетие, здравословно остаряване, тъй като това са съвсем стандартни, научно базирани подходи, които в никакъв случай не са биохакинг. Защото да хакнеш нещо означава да разстроиш цялата му система и да я насочиш в друга посока. Напротив, биологичното остаряване - по-точно неговото забавяне - изобщо не е насочване на тялото в различна посока. Това е по-скоро модериране на този процес в правилната посока през целия, индивидуален живот на всеки един от нас.

Добро “хакване” не е ли възможно?

По-скоро са добри интервенции, които първо трябва да познаваме, след това да прилагаме правилно под контрола на съответните експерти. Когато чуя изречение от сорта на курс по биохакинг за неостаряване, лекичко настръхвам предвид факта, че самият термин биохакинг и самото движение на биохакерството има много различна философска трактовка и тя е всъщност всичко, което е тук в лабораториите и което ние произвеждаме като клониране на клетки, разработване на интервенции и други неща. Всеки един от нас, или сега в момента Вие да вземете една от нашите разработки, да излезете навън и да си я инжектирате някъде. Това е една от темите на биохакинга – да има свободен достъп до всичко, което се случва в лабораториите, което е много опасно. Това е един много дълъг процес на научноизследователска дейност, за да излезе от този научноизследователски плот, от лаборатория в практиката, това е един много дълъг процес. Биохакингът таргетира точно тази свобода на прилагане на всякакви интервенции и аз съм далеч от идеята, че всичко, което е в сферата на неостаряването или дълголетието, всъщност е нещо, което е радикално биохакинг като течение. Пак казвам – в нашия случай става дума за насочване на естествени процеси във всеки един биологичен вид към забавяне на процесите, свързани с увреждане на неговите тъкани, клетки и системи, съответно свързани с остаряването. Това са много добре обосновани научни интервенции за здравословно остаряване.
Ще Ви върна в началото.

Може ли Вашата прогноза за това, кога всъщност за нас ще бъде достъпно и ще сме успели да вникнем в това, което обсъждаме - как да направим така, че тялото ни да бъде по-здраво и да ни служи по-добре, по-дълго време?

Аз мисля, че вече стъпваме доста уверено в тази посока. Дори в България има много голям интерес от клиники по превантивна медицина към прилагането на тези решения. Сред широката общественост такъв интерес също има. В световен мащаб това е нещо, което се развива с много бързи темпове. Разбира се, водещите страни са в Азия, в това число Сингапур и Хонгконг, но също така и Израел e в сферата на дълголетието.

А как е при нас?

При нас се опитваме в момента да го разработваме с една от клиниките по превантивна медицина в България. Създаваме такъв пакет с много сериозни научно-технологични и свързани с изкуствения интелект решения, за да може всеки един, който иска да превентира както своето остаряване, така и изявите на свързаните с него заболявания, да има своите решения и да предприеме правилните стъпки на правилното място с правилните експерти и съответно с персонализирана програма, която е разработена от учени и експерти, а не просто видяна някъде в социалните мрежи.

Достъпно ли е?

Мисля, че е достъпно, предвид факта, че, аз няма да споменавам в момента цени в никакъв случай, но когато сравнявам този пакет, който в момента разработваме, с пакетите, които са по естетична и друг тип дерматология, мога да каза, че е доста достъпно и че всъщност това е много по-сериозен подход за красота и младост отвътре навън, а не само отвън, нещо временно, което просто е моментен ефект или поне ефект за няколко месеца. Тук говорим за вътрешно биологично подмладяване, което е може би е ключът към дълголетие.

Последен въпрос - смятате ли, че можем да се превърнем в една от тези сини зони, които споменахте?

Това е наша цел с колектив от хора, които са в различни сфери - в сферата на науката, в сферата на медицината, в сферата на производството на храни и на добавки, в сферата на земеделието, екологичното земеделие. Мотото на тези приятели и сътрудници е - нека да се опитаме да вдигнем средната продължителност на живота в България над 90 години. Това се опитваме да правим с научни проекти, с комуникация на здравословния начин на живот, с комуникация на различни интервенции, които са доказани за неостаряване, с различни решения в сферата на превантивната медицина. Така че, имаме пълната възможност, наистина, пак казвам, като храна, екосистема, географска ширина, дори генетика, всъщност да бъдем една от тези сини зони.